БЛАГОРОДНИЯТ ДЪРВАР
Естонска приказка
Естонска приказка
Някога един мъж отишъл в гората да сече дърва. Той застанал до една бреза и поискал да я отсече. Видяла тя брадвата и започнала да се моли:
„Остави ме да живея. Много съм млада и имам много деца,които ще плачат.”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до един дъб. Той започнал да го сече. Видял дъбът брадвата и започнал да се моли:
„Остави ме да живея. Аз съм още здрав и силен, жълъдите ми не са узрели и не са готови да бъдат засяти. Как в бъдеще ще има дъбова гора
?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до един ясен и започнал да го реже. Той видял брадвата започнал да се моли:
„Остави ме да живея. Аз съм още млад и вчера предложих на моята невеста, какво ще се случи с мен нещастника, ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигна до един явор и започнал да го реже. Той видял брадвата започва да се моли:
„Остави ме да живея, моите деца са още малки и не са израснали. Какво ще се случи с тях, ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до една елша. Тя видяла брадвата и започнала да се моли:
„Остави ме да живея, имам да изхранвам много малки животни с моя сок. Какво ще се случи с тях ,ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до една трепетлика. Той започнал да я реже. Тя видяла брадвата започнала да се моли:
„Остави ме да живея. Аз шумоля с листата си заедно с вятъра и през нощта плаша злонамерените и ги отклонявам от лошия им път. Какво ще се случи със света, ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до Bird cherry tree. Той започнал да го реже. Тя виждайки брадвата започнала да се моли:
„Остави ме да живея.Аз още цъфтя и трябва да дам подслон на дрозда, за да може да пее на моя клон. Къде ще слушат хората прекрасната птича песен ако птичките отлетят от страната ни, само защото искаш да ме отсечеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до една офика /самодивско дърво/. То виждайки брадвата започнало да се моли:
„Остави ме да живея. Скоро ще цъфтя и след това плодовете ми ще узреят. Те ще изхранват птичките през есента и зимата. Какво ще се случи с горките ми плодове, ако ме отсечеш?”
Човекът чул молещите дървета и започнал да мисли:
„Ако не мога да отсека широколистните дървета, то тогава ще пробвам късмета си с иглолистните. Стигнал той до една ела. Виждайки брадвата тя започнала да се моли:
„Остави ме да живея. Още съм млада и силна. Имам да отглеждам поколение и да съм зелена през лятото и зимата, за да могат хората да виждат красотата. Къде те ще намират подслон, ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до един бор. Той започнал да го реже. Той виждайки брадвата започнал да се моли:
„Остави ме да живея. Трябва да съм зелен с елата. Какъв срам,ако бъда отрязан! Човекът чул молещите дървета и стигнал до една хвойна и започнал да я реже. Тя виждайки брадвата започнала да се моли:
„Остави ме да живея. Аз съм най-голямото съкровище на гората и нося щастие на всички, защото лекувам 99 болести. Какво ще стане с хората и животните ,ако ме отсечеш?”
Човекът седнал на земята и започнал да мисли. „Това е по-странно и от чудо, всяко дърво има собствен език и думи срещу това да бъде отрязано. Какво ще правя,ако не намеря дърво, което да се съгласи да бъде отрязано. Молбата размеква сърцето. Ако нямах жена вкъщи, щях да си тръгна с празни ръце.
Изведнъж старец с голяма сива брада, сребриста риза и палто направено от елово дърво, излязъл от гората, застанал пред човека и му казал:
„Защо стоиш тук с такова тъжно лице? Да не те е обидил някой?”
Човекът отговорил: „Защо да не съм тъжен. Взех брадвата сутринта и отидох в гората да нацепя малко дърва за вкъщи. Но виж чудо - изведнъж открих,че гората е жива и че всяко дърво има собствена душа и език. Те всички могат де се молят и сърцето ми не може да им устои - каквото и да се случи, аз не мога да отрежа дърветата, които са живи.”
Старецът го погледнал с щастливи очи и му казал:
„Благодаря ти човеко, че не си запушил ушите си за молбите на моите деца. Ти няма да пострадаш заради щедростта си. Искам да ти върна услугата и в бъдеще ще видиш, че няма да живееш в нужда. Всяко спасено дърво ще стане твое щастие. Не само ще имаш дърва за огън през цялото време, но и домът ти ще бъде благословен за винаги. Така, че за в бъдеще ще трябва просто да казваш какво иска сърцето ти и ще го получаваш. Трябва обаче да бъдеш внимателен какво си пожелаваш-да не бъде твърде голямо. Същото кажи на жената и децата си. Желанията не трябва да са по-трудни от тяхното изпълнение. Или от щастието нещастие ще дойде. Вземи златния клон и се грижи за него като за себе си.”
Казвайки това, той дал на човека клона и добавил:
„Ако искаш да построиш къща или да направиш други полезни дела, отиди и завърти клона 3 пъти, но внимавай с мравуняка, защото можеш да нараниш малките ми другари. Заповядай им какво да направят и ще бъде направено до сутринта. Когато искаш нещо сладко, покажи златния клон на пчелите и ги накарай да работят - те ще донесат мед за твоето семейство. Когато искаш сок, тогава заповядай на брезата и явора - и те ще го изпълнят веднага. Елшата ще ти даде мляко, хвойната здраве. Ястия от риба и меса ще се готвят всеки ден без да убиваш животните. Ако искаш коприна, вълна - паяците ще го изтъкат за теб. По този начин ще имаш повече от едно нещо, защото си послушал децата ми и си ги оставил живи. Аз съм Бащата на гората, който се грижи за дърветата.”
Старецът се сбогувал и изчезнал.
Фермерът имал сърдита жена, която вече го чакала като бясно куче да се прибере вкъщи. И тя станала още по-сърдита, когато го видяла да се връща с празни ръце. Започнала да крещи: „Къде са дървата, които трябваше да донесеш?”
Мъжът отговорил тихо: „Останаха в гората да растат.” Жената гневно казала: „Искам снопът дърва да те набият по гърба.” Мъжът завъртял своя златен клон и казал тихо: „Това желание да се сбъдне за теб.” Тогава изведнъж жената започнала да охка:
„Ох! Ох! Прости ми!” Тя крещяла и подскачала, докосвайки различните места,където снопът дърва я удрял. Когато мъжът преценил,че наказанието е било достатъчно, казал на своя златен клон да спре да я бие. След първия опит дърварят разбрал какъв ценен подарък старецът му е дал.
Нямало по-щастлив човек от него на света. Нямали грижа за готвенето - каквото му поискало сърцето било сготвено и сервирано на масата и семейството трябвало само да се храни. Паячетата правили дрехите, къртиците орели нивата, а мравките я сеели. А през есента прибирали реколтата. Нямало нужда хората да правят нищо. И дори когато сърдитата му жена го критикувала или искала нещо лошо, собственикът на златния клон живял щастливо, защото никога не поискал нещо твърде невъзможно. Преди да умре той дал златния клон на децата си и ги научил на всички неща, които Бащата на гората го научил. Децата направили каквото им казал бащата и живели щастливо до края на дните си.
По-късно, по време на 3-то поколение златния клон бил наследен от човек, който престъпил предупрежденията на родителите си. Той непочтително направил много напразни желания и неправилно използвал златния клон. В началото желанията не били такива. Но арогантният човек скоро започнал да тества силата на златния клон, искайки невъзможни неща. Така един ден казал слънцето да слезе, защото му било студено на гърба. В резултат на това много топли парчета от слънцето изгорили човека и подпалили къщата му и полята. Нищо не останало - без никаква следа, че е имало ферма.
Така сега никой не знае къде е фермата, за да търси златния клон. Поверието казва, че топлите парчета от слънцето уплашили дърветата и никога не промълвили дума повече.
