Hand's Tree

One tree made with our hands.

1st year from Primmary school (Cristina Cunha)

Bulgarian Trees

Here are some pictures about element trees from the Estonian fairy tale.

Lidia Zaharinova

Helde Puuraiuja - БЛАГОРОДНИЯТ ДЪРВАР (Bulgarian version)

БЛАГОРОДНИЯТ ДЪРВАР
Естонска приказка

Някога един мъж отишъл в гората да сече дърва. Той застанал до една бреза и поискал да я отсече. Видяла тя брадвата и започнала да се моли:
„Остави ме да живея. Много съм млада и имам много деца,които ще плачат.”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до един дъб. Той започнал да го сече. Видял дъбът брадвата и започнал да се моли:
„Остави ме да живея. Аз съм още здрав и силен, жълъдите ми не са узрели и не са готови да бъдат засяти. Как в бъдеще ще има дъбова гора
?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до един ясен и започнал да го реже. Той видял брадвата започнал да се моли:
„Остави ме да живея. Аз съм още млад и вчера предложих на моята невеста, какво ще се случи с мен нещастника, ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигна до един явор и започнал да го реже. Той видял брадвата започва да се моли:
„Остави ме да живея, моите деца са още малки и не са израснали. Какво ще се случи с тях, ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до една елша. Тя видяла брадвата и започнала да се моли:
„Остави ме да живея, имам да изхранвам много малки животни с моя сок. Какво ще се случи с тях ,ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до една трепетлика. Той започнал да я реже. Тя видяла брадвата започнала да се моли:
„Остави ме да живея. Аз шумоля с листата си заедно с вятъра и през нощта плаша злонамерените и ги отклонявам от лошия им път. Какво ще се случи със света, ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до Bird cherry tree. Той започнал да го реже. Тя виждайки брадвата започнала да се моли:
„Остави ме да живея.Аз още цъфтя и трябва да дам подслон на дрозда, за да може да пее на моя клон. Къде ще слушат хората прекрасната птича песен ако птичките отлетят от страната ни, само защото искаш да ме отсечеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до една офика /самодивско дърво/. То виждайки брадвата започнало да се моли:
„Остави ме да живея. Скоро ще цъфтя и след това плодовете ми ще узреят. Те ще изхранват птичките през есента и зимата. Какво ще се случи с горките ми плодове, ако ме отсечеш?”
Човекът чул молещите дървета и започнал да мисли:
„Ако не мога да отсека широколистните дървета, то тогава ще пробвам късмета си с иглолистните. Стигнал той до една ела. Виждайки брадвата тя започнала да се моли:
„Остави ме да живея. Още съм млада и силна. Имам да отглеждам поколение и да съм зелена през лятото и зимата, за да могат хората да виждат красотата. Къде те ще намират подслон, ако ме отрежеш?”
Човекът чул молещите дървета и стигнал до един бор. Той започнал да го реже. Той виждайки брадвата започнал да се моли:
„Остави ме да живея. Трябва да съм зелен с елата. Какъв срам,ако бъда отрязан! Човекът чул молещите дървета и стигнал до една хвойна и започнал да я реже. Тя виждайки брадвата започнала да се моли:
„Остави ме да живея. Аз съм най-голямото съкровище на гората и нося щастие на всички, защото лекувам 99 болести. Какво ще стане с хората и животните ,ако ме отсечеш?”
Човекът седнал на земята и започнал да мисли. „Това е по-странно и от чудо, всяко дърво има собствен език и думи срещу това да бъде отрязано. Какво ще правя,ако не намеря дърво, което да се съгласи да бъде отрязано. Молбата размеква сърцето. Ако нямах жена вкъщи, щях да си тръгна с празни ръце.
Изведнъж старец с голяма сива брада, сребриста риза и палто направено от елово дърво, излязъл от гората, застанал пред човека и му казал:
„Защо стоиш тук с такова тъжно лице? Да не те е обидил някой?”
Човекът отговорил: „Защо да не съм тъжен. Взех брадвата сутринта и отидох в гората да нацепя малко дърва за вкъщи. Но виж чудо - изведнъж открих,че гората е жива и че всяко дърво има собствена душа и език. Те всички могат де се молят и сърцето ми не може да им устои - каквото и да се случи, аз не мога да отрежа дърветата, които са живи.”
Старецът го погледнал с щастливи очи и му казал:
„Благодаря ти човеко, че не си запушил ушите си за молбите на моите деца. Ти няма да пострадаш заради щедростта си. Искам да ти върна услугата и в бъдеще ще видиш, че няма да живееш в нужда. Всяко спасено дърво ще стане твое щастие. Не само ще имаш дърва за огън през цялото време, но и домът ти ще бъде благословен за винаги. Така, че за в бъдеще ще трябва просто да казваш какво иска сърцето ти и ще го получаваш. Трябва обаче да бъдеш внимателен какво си пожелаваш-да не бъде твърде голямо. Същото кажи на жената и децата си. Желанията не трябва да са по-трудни от тяхното изпълнение. Или от щастието нещастие ще дойде. Вземи златния клон и се грижи за него като за себе си.”
Казвайки това, той дал на човека клона и добавил:
„Ако искаш да построиш къща или да направиш други полезни дела, отиди и завърти клона 3 пъти, но внимавай с мравуняка, защото можеш да нараниш малките ми другари. Заповядай им какво да направят и ще бъде направено до сутринта. Когато искаш нещо сладко, покажи златния клон на пчелите и ги накарай да работят - те ще донесат мед за твоето семейство. Когато искаш сок, тогава заповядай на брезата и явора - и те ще го изпълнят веднага. Елшата ще ти даде мляко, хвойната здраве. Ястия от риба и меса ще се готвят всеки ден без да убиваш животните. Ако искаш коприна, вълна - паяците ще го изтъкат за теб. По този начин ще имаш повече от едно нещо, защото си послушал децата ми и си ги оставил живи. Аз съм Бащата на гората, който се грижи за дърветата.”
Старецът се сбогувал и изчезнал.
Фермерът имал сърдита жена, която вече го чакала като бясно куче да се прибере вкъщи. И тя станала още по-сърдита, когато го видяла да се връща с празни ръце. Започнала да крещи: „Къде са дървата, които трябваше да донесеш?”
Мъжът отговорил тихо: „Останаха в гората да растат.” Жената гневно казала: „Искам снопът дърва да те набият по гърба.” Мъжът завъртял своя златен клон и казал тихо: „Това желание да се сбъдне за теб.” Тогава изведнъж жената започнала да охка:
„Ох! Ох! Прости ми!” Тя крещяла и подскачала, докосвайки различните места,където снопът дърва я удрял. Когато мъжът преценил,че наказанието е било достатъчно, казал на своя златен клон да спре да я бие. След първия опит дърварят разбрал какъв ценен подарък старецът му е дал.
Нямало по-щастлив човек от него на света. Нямали грижа за готвенето - каквото му поискало сърцето било сготвено и сервирано на масата и семейството трябвало само да се храни. Паячетата правили дрехите, къртиците орели нивата, а мравките я сеели. А през есента прибирали реколтата. Нямало нужда хората да правят нищо. И дори когато сърдитата му жена го критикувала или искала нещо лошо, собственикът на златния клон живял щастливо, защото никога не поискал нещо твърде невъзможно. Преди да умре той дал златния клон на децата си и ги научил на всички неща, които Бащата на гората го научил. Децата направили каквото им казал бащата и живели щастливо до края на дните си.
По-късно, по време на 3-то поколение златния клон бил наследен от човек, който престъпил предупрежденията на родителите си. Той непочтително направил много напразни желания и неправилно използвал златния клон. В началото желанията не били такива. Но арогантният човек скоро започнал да тества силата на златния клон, искайки невъзможни неща. Така един ден казал слънцето да слезе, защото му било студено на гърба. В резултат на това много топли парчета от слънцето изгорили човека и подпалили къщата му и полята. Нищо не останало - без никаква следа, че е имало ферма.
Така сега никой не знае къде е фермата, за да търси златния клон. Поверието казва, че топлите парчета от слънцето уплашили дърветата и никога не промълвили дума повече.

Helde Puuraiuja - Le généreux bûcheron (French version)

Le généreux bûcheron

de Friedrich Reinhold Kreutzwald

Il y a très longtemps, un homme arriva dans la forêt pour couper des arbres. Il se tint devant le bouleau et voulut l'abattre. Le bouleau voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Je suis très jeune et ai beaucoup d'enfants qui pleureront si je meurs! »

L'homme entendit l'arbre le supplier alors il alla vers le chêne qu'il commença à couper. Le chêne voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Je suis encore sain et fort, les glands ne sont pas encore mûrs et prêts à être semés! Comment y aura-t-il une nouvelle forêt de chênes si tous mes glands dépérissent? »

L'homme entendit l'arbre le supplier alors il alla vers le frêne qu'il commença à couper. Le frêne voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Je suis encore jeune et hier j'ai demandé ma femme en mariage! Que va-t-il lui arriver, la pauvre, si je suis coupé? »

L'homme entendit l'arbre le supplier alors il alla vers l'érable qu'il commença à couper. L'érable voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Mes enfants sont encore jeunes et je n'ai pas fini de les élever! Que vont-ils devenir si je suis coupé? »

L'homme entendit l'arbre le supplier alors il alla vers l'aulne qu'il commença à couper. L'aulne voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Je dois nourrir beaucoup de petits animaux avec mon jus. Que va-t-il leur arriver si je suis coupeé? »

L'homme entendit l'arbre le supplier alors il alla vers le peuplier qu'il commença à couper. Le peuplier voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Grâce au bruit de mes feuilles dans le vent, j'effraie les personnes malveillantes. Que va-t-il arriver au monde si tu me coupes? »

L'homme entendit l'arbre le supplier alors il alla vers le cerisier qu'il commença à couper. Le cerisier voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! J'ai encore plein de bourgeons et je dois fournir un abri à la grive pour qu'elle chante sur mes branches. Où les gens pourront-ils écouter les charmants chants des oiseaux s'ils s'envolent tous vers d'autres pays? »

L'homme entendit l'arbre le supplier alors il alla vers le sorbier des oiseleurs qu'il commença à couper. Le sorbier voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Je suis presque prêt à bourgeonner! Où les grappes de baies pourront-elles ensuite grossir? Celles-ci nourrrissent les oiseaux en automne et en hiver. Qu'arrivera-t-il à ces pauvres petits si je suis coupé? »

L'homme entendit tous les arbres le supplier et il se mit à penser : si je ne peux pas couper les feuillus, alors je vais tenter ma chance avec les conifères. Il alla vers le sapin et voulut le couper. Ce dernier voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Je suis encore jeune et fort, je dois faire grossir mes fruits et rester verdoyant l'été comme l'hiver pour que les gens admirent ma beauté. Où trouveront-ils un abri si je suis coupé? »

L'homme entendit l'arbre le supplier alors il alla vers le pin qu'il commença à couper. Le pin voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Je suis encore jeune et fort. Je dois rester vert comme le sapin. Quelle honte si je devais être coupé! »

L'homme entendit l'arbre le supplier alors il alla vers le genévrier qu'il commença à couper. Le genévrier voyant la scie se mit à le supplier :

« S'il vous plaît laissez moi vivre! Je suis la plus grande richesse de la forêt et porteur de chance pour tout le monde : je peux en effet guérir 99 maladies. Que vont devenir les humains et les animaux si je suis coupé? »

L'homme s'assit sur l'herbe et commença à réfléchir :

« L'histoire est plus étrange qu'un miracle, chaque arbre possède son propre langage et ses suppliques et refuse d'être abattu. Que vais-je faire si je ne trouve pas un arbre qui me laisse l'abattre tranquillement?

Si je n'avais pas de femme à la maison, je rentrerais les mains vides.

Soudain, un vieil homme à la longue barbe grise, la chemise argentée et le manteau fait d'écorces de sapin sortit de la forêt jusque devant le bûcheron et dit: « Salut! Pourquoi es-tu assis ici avec un si triste visage? Quelqu'un t-a-t-il fait du mal? »

L'homme répondit :

« Comment ne pourrais-je pas être triste? J'ai pris ma scie ce matin et uis venu dans la forêt. Je voulais couper un peu de bois de chauffage et le rapporter à la maison. Mais écoute ce miracle : soudain je me rends compte que toute la forêt est vivante et que chaque arbre a son propre esprit et son propre langage. Ils peuvent tous se plaindre et mon coeur n'a pas assez de gouttes de sang pour m'opposer à eux. Peu importe ce qui peut m'arriver mais je ne couperai pas un seul de ces arbres vivants! »

Le vieil homme le regarda plein de joie et dit :

« Je te remercie paysan d'avoir écouté les suppliques de mes enfants. Grâce à ta générosité on ne devra pas te faire de mal. Je veux te retourner cette faveur et que dans le futur tu ne vives plus jamais dans le besoin. Chaque arbre sauvé deviendra ton bonheur. Non seulement tu auras du bois de chauffage en permanence mais en plus ta maison sera bénie. Donc dans l'avenir tu auras juste à dire que ce que ton coeur désire et tu l'obtiendras. Cependant tu devras être conscient de ce que tu souhaites. Ne vois pas trop grand ! Dis aussi à ta femme et tes enfants de réfléchir à ce qu'ils souhaiteraient. Il restera juste à réaliser les voeux ou encore à transformer le malheur en bonheur.

Par conséquent, prends la branche en or et prends en soin comme de toi-même! »

Disant cela il donna la branche au bûcheron et ajouta :

« Si tu veux construire une maison ou encore effectuer des travaux utiles, va à la fourmillière et secoue la branche trois fois mais ne donne pas de coup de pied sinon tu risques de blesser les fourmis. Tu leur commandes ce que tu veux et ton souhait sera réalisé dès le lendemain matin. Si tu veux de la nourriture alors oblige la marmite à te cuisiner ce que tu désires. Si tu souhaites quelque chose de sucré alors montre la branche en or aux abeilles et fais les travailler. Elles te rapporteront plus de miel que ta famille pourra manger. Si tu veux du sirop alors demande au bouleau et à l'érable. Ils exécuteront ta demande immédiatement. Si tu les sollicites, l'aulne t'apportera du lait et le genévrier la santé. Des repas de possons et de viande seront préparés chaque jour par la marmite sans avoir besoin de tuer un seul animal vivant. Si tu as besoin de tissu, de soie ou de laine, demande le aux araignées : elles te tricoteront ce que tu veux. De cette façon tu ne pourras pas manquer de quelque chose : au contraire, tu en auras plus! Tout ceci est pour toi en te remerciant d'avoir écouté mes enfants et de les avoir laissé vivants! Je suis l'esprit de la forêt qui surveille les arbres. »

Ensuite le vieil homme fit ses adieux et disparut.

A la maison, le fermier avait une femme en colère qui l'attendait déjà avec un chien furieux. Et elle devint encore fâchée lorsqu'elle le vit arriver les mains vides.

La femme était en train de crier :

« Où est le bois que tu étais censé ramener? »

L'homme répondit d'une voix calme :

« Les arbres sont restés dans la forêt pour grandir. »

La femme, furieuse, dit :

« Je souhaite que les branches du bouleau soient transformées en métal et qu'elles te frappent le dos!

L'homme secoua tranquillement la branche en or et dit, de façon que sa femme ne l'entende pas : « Ce voeu sera réalisé pour toi! »

Alors on entendit la femme hurler :

« Aïe, aïe, aïe ! Comme c'est douloureux ! Cela transperce mon coeur! Aïe, aïe! Pardonne moi, s'il te plaît, pardonne moi ! »

Elle criait et, touchant les parties de son corps blessées, espérait que cela cesse. Lorsque l'homme jugea que la punition suffisait, il dit à la branche en or d'arrêter.

Après ce premier essai, le fermier réalisa que le vieil homme lui avait fait un don précieux. Il possédait une vieille grange dans la cour et il décida de tester également la force des fourmis. Il se rendit à la fourmillière, secoua trois fois la branche en or et cria :

« Construisez-moi une nouvelle grange dans la cour! »

Le lendemain matin après s'être levé, il constata que la grange était prête.

Il n'y avait pas d'homme plus heureux dans le monde que notre fermier. Ils n'avaient pas à se soucier de la cuisine. La marmite préparait tout ce que leur coeur désirait et servait même les repas à table. La famille n'avait donc plus qu'à manger. Les arignées confectionnaient des étoffes. Les taupes charruaient les champs et les fourmis les ensemençaient. En automne, les fourmis moissonnaient les terres. Ainsi personne ne devait effectuer le moindre travail. Et même lorsque la femme furieuse commençait à critiquer son mari ou à lui vouloir du mal, elle était à nouveau confrontée au pouvoir de la branche en or. Plus d'un homme aurait soupiré : si seulement j'avais moi-même la branche en or!

Le propriétaire de la branche en or vécut heureux car il ne désira jamais quelque chose d'impossible. Avant de mourir il la donna à ses enfants et leur enseigna tout ce que l'esprit des forêts lui avait lui-même appris. Il leur montra comment se comporter avec la délicate branche et les mit en garde contre les dangers de désirer des choses impossibles. Les enfants suivirent les recommandations de leur père et vécurent heureux jusque la fin de leurs jours.

Plus tard, dans la troisième génération, un homme qui ne respecta pas les mises en garde de la famille, hérita de la branche. Il fit des voeux démesurés sans aucun respect et fut la cause de l'usure de la branche. Au début, les voeux ne créèrent pas beaucoup de dégâts parce qu'il était possible de les réaliser. Mais l'homme arrogant ne s'en contenta pas et il commença vite à tester la force de la branche en espérant des choses impossibles. Ainsi un jour il demanda à la branche de faire descendre le soleil parce qu'il avait froid au dos. La branche en or réalisa le voeu car c'était une des choses les plus impossibles ! Mais à cause de ce voeu, des morceaux de feu du soleil brûlèrent l'homme ainsi que toutes ses maisons et tous ses champs ! Il ne restait plus rien ! Même pas le moindre signe d'existence d'une ferme ! Par conséquent personne ne sait où la ferme existait ni où on pourrait trouver la branche en or.

La morale dit aussi que le soleil brûlant effraya tellement les arbres qu'ils oublièrent leur langage et ne dirent plus jamais un seul mot.

DER GROßZÜGIGE BAUMFÄLLER (HELDE PUURAIDUJA) - German version

DER GROßZÜGIGE BAUMFÄLLER
(HELDE PUURAIDUJA)

Friedrich Reinhold Kreutzwald

Vor langer, langer Zeit ging ein Mann in den Wald um Bäume zu fällen.
Er stand neben einer Birke und wollte sie fällen. Als die Birke die Axt sah, fing sie an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich bin sehr jung und habe viele Kinder hinter mir, die über meinen Tod weinen werden.”
Der Mann hörte wie der Baum bettelte und ging weiter zur Eiche. Er fing an, die Eiche zu fällen. Als die Eiche die Axt sah, fing sie an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich bin noch gesund und stark, die Eicheln sind alle unreif und noch nicht bereit besät zu werden. Wie wird die nächste Generation einen Eichenwald haben können, wenn alle meine Eicheln schlecht werden?“
Der Mann hörte wie der Baum bettelte und ging weiter zur Esche. Er fing an, die Esche zu fällen. Als die Esche die Axt sah, fing sie an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich bin noch jung und gestern habe ich meiner zukünftigen Braut einen Heiratsantrag gemacht, was wird die Arme machen, wenn du mich fällst?“
Der Mann hörte wie der Baum bettelte und ging weiter zum Ahorn. Er fing an, den Ahorn zu fällen. Als der Ahorn die Axt sah, fing er an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Meine Kinder sind noch klein und noch nicht aufgezogen. Was wir aus ihnen werden, wenn du mich fällst?”
Der Mann hörte wie der Baum bettelte und ging weiter zur Erle. Er fing an, die Erle zu fällen. Als die Erle die Axt sah, fing sie an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich muss viele kleine Tiere mit meinem Saft füttern. Was wird aus ihnen werden wenn ich gefällt werde?”
Der Mann hörte wie der Baum bettelte und ging weiter zur Espe. Er fing an, die Espe zu fällen. Als die Espe die Axt sah, fing sie an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich muss meine Blätter auf erschreckende Weise raschelnlassen, um bösartige Kreaturen nachts von ihrem Weg abzubringen. Was wird aus der Welt geschehen wenn du mich fällst?“
Der Mann hörte wie der Baum bettelte und ging weiter zum Kirschbaum. Er fing an, den Kirschbaum zu fällen. Als der Kirschbaum die Axt sah, fing er an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich bin noch am blühen und gebe der Drossel Obdach, so dass sie auf meinem Zweig singen kann. Wo würden die Menschen schöne Vogelgesänge hören, wenn die Vögel das Land verlassen würden, weil du mich fällst?“
Der Mann hörte wie der Baum bettelte und ging weiter zum Vogelbeerbaum. Er fing an, den Vogelbeerbaum zu fällen. Als der Vogelbeerbaum die Axt sah, fing er an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich werde bald blühen und danach werden viele Beeren wachsen. Diese werden wiederum im Herbst und Winter die Vögel füttern. Was wird aus ihnen werden, wenn ich gefällt werde?“
Der Mann hörte wie der Baum bettelte und fing an zu denken: Wenn ich keine Blattbäume fallen kann, dann werde ich mein Glück mit den Nadelbäumen versuchen. Er ging zur Tanne und wollte sie fällen. Als die Tanne die Axt sah, fing sie an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich bin noch jung und stark, ich muss meine Sprösslinge erziehen und muss auch im Sommer und im Winter grün sein, so dass die Menschen Schönheit sehen können. Wo werden sie Obdach finden, wenn du mich fällst?“
Der Mann hörte wie der Baum bettelte und ging weiter zur Pinie. Er fing an, die Pinie zu fällen. Als die Pinie die Axt sah, fing sie an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich muss mit der Tanne zusammen grün sein. Es wäre eine Schande wenn ich gefällt wäre.“

Der Mann hörte wie der Baum bettelte und ging weiter zum Wachholder. Er fing an, den Wachholder zu fällen. Als der Wachholder die Axt sah, fing er an zu betteln:
“Bitte, lass mich leben! Ich bin der größte Schatz des Waldes und ein Glücksbringer für alle, weil ich 99 Krankheiten heilen kann. Was wird aus den Menschen und den Tieren werden wenn ich gefällt werde?“
Der Mann saß auf dem Torf und fing an zu denken:
“Die Fabel ist seltsamer als ein Wunder, jeder Baum hat seine eigene Sprache und bettelnde Wörter, die alle etwas gegen Fällen haben. Was werde ich tun, wenn ich keinen Baum finde, der mich ihn in Ruhe fallen lässt? Das Betteln lässt kein Herz kalt. Wenn ich keine Frau zu Hause hätte, würde ich mit leeren Hände abziehen.“
Plötzlich kam ein alter Mann mit einem langen grauen Bart, einem silbernen Hemd und einem Mantel, der aus der Rinde der Tanne gemacht war, trat aus dem Wald heraus, stand vor dem Mann und sagte:
“Nanu, warum sitzt du hier mit so einem traurigen Gesicht? Hat dir jemand weh getan?
Der Mann antwortete:
“Warum sollte ich nicht traurig sein? Heute Morgen nahm ich die Axt und ging in den Wald. Ich wollte etwas Brennholz fällen und nach Hause bringen. Aber plötzlich merkte ich, dass alles im Wald lebendig ist und jeder Baum seine eigene Gedanken und seine eigene Sprache hat. Sie können alle betteln und mein Herz kann dagegen nicht kämpfen. Ich weiß nicht was aus mir wird, aber ich kann keine lebendige Bäume fällen.“
Der alte Mann schaute ihn mit glücklichen Augen an und sagte:
“Ich danke dir, Bauer, dass du deine Ohren nicht zugemacht hast und dem Betteln meiner Kinder zugehört hast. Du sollst unter deiner Großzügigkeit nicht leiden. Ich will mich revanchieren und werde dafür sorgen, dass du in Zukunft nicht in Not leben muss. Jedes gerettete Kind wird dein Glück sein. Du wirst nicht nur für immer Brennholz haben, sonder dein Haus wird auch ewig gesegnet sein. Deshalb wirst du künftig nur sagen müssen, was dein Herz begehrt und du wirst es bekommen. Jedoch überlege dir, was du dir wünschst. Wünsche jedoch nicht zu groß. Du muss auch deiner Frau und deinen Kindern sagen, dass sie aufpassen müssen, wenn sie sich was wünschen. Die Wünsche dürfen nicht zu schwierig zu erfüllen sein. Sonst wird aus Glück Unzufriedenheit. Also nimm den goldenen Zweig und pass auf ihn auf, als wäre er deine Seele!“

Er gab dem Mann den Zweig und fügte hinzu:

“Wenn du ein Haus bauen willst oder irgendwelche andere nützliche Aufgabe hast, dann geh zum Ameisenhügel und schwing den Zweig dreimal, aber trete nicht gegen den Hügel, weil du sonst die armen Kerle verletzt. Du befehlst was sie zu tun haben und du wirst am nächsten Morgen sehen, dass das Gewünschte fertig ist. Wenn du Essen willst, dann zwinge den Topf das zu kochen, wonach du dich sehnst. Wenn du etwas Süßes willst, dann zeig’ den Bienen deinen goldenen Zweig und lass’ sie arbeiten. Sie werden dir mehr Honig bringen, als deine Familie essen kann. Wenn du Saft willst, dann befehle es der Birke und dem Ahorn. Sie werden deine Befehle sofort befolgen.

Die Erle wird dir Milch bringen, der Wachholder Gesundheit, wenn du es von ihnen verlangst. Fisch- und Fleischgerichte werden jeden Tag vom Topf gemacht, ohne das es notwendig ist lebendige Tiere zu töten. Wenn du Textilwaren aus Leinen, Seide oder Wolle brauchst, dann gib’ den Spinnen einen Befehl und sie werden sie für dich stricken. Auf diese Weise, wird es dir an nichts fehlen sondern du wirst immer genug haben. Das ist alles für dich, da du meinen bettelnden Kindern zugehört hast und sie am Leben gelassen hast. Ich bin ein Waldgeist (In Estland: Vater des Waldes), der über die Bäume wacht.“ Dann verabschiedete sich der alte Mann und verschwand.

Der Bauer hatte eine verärgerte Frau, die schon wie ein wütender Hund auf ihren Ehemann wartete. Und sie wurde noch wütender, als sie ihn mit leeren Händen sah.
Die Ehefrau schrie: „Wo ist das Holz, dass du bringen solltest?“
Der Mann sagte mit ruhiger Stimme:
„Sie blieben im Wald um zu wachsen.“
Die Frau sagte im Zorn:
„Ich wünschte die Zweige der Birke wären zur Ruten geworden und hätten dir den Rücken richtig gezüchtigt!“
Der Mann schwang ruhig den goldenen Zweig und sagte leise, so dass seine Frau ihn nicht hören könnte:
„Dieser Wunsch soll für dich wahr werden!“
Da fing die Frau plötzlich zu schreien an: :
„Aua aua aua! Oh wie schmerzhaft! Aua aua! Es sticht mich bis ins Herz! Aua aua! Vergib’ mir, bitte vergib mir!“
Sie schrie und hoppelte herum, fasste sich an verschiede Stelle des Körpers, wo die Rute sie geschlagen hatte. Als der Mann dachte sie hätte genug Strafe bekommen, sagte er zur Rute sie sollte aufhören.
Nach diesem ersten Versuch stellte der Bauer fest, welch’ ein wertvolles Geschenk der alte Mann ihm gegeben hatte. Er hatte eine alte Scheune im Hof und er beschloss, die Kraft der Ameisen zu prüfen. Er ging zum Ameisenhügel, schwang seinen goldenen Zweig dreimal und schrie:
„Macht mir eine neue Scheune im Hof!”
Am nächsten Morgen, beim Aufstehen sah er, dass die Scheune fertig war.
Es gab keinen glücklicheren Mann auf der Welt als unseren Bauern. Um das Essen mussten Sie sich keine Sorgen mehr machen. Der Topf kochte alles nach Herzenswunsch und brachte die Speisen sogar auf den Tisch. Die Familie musste nur noch essen. Die Spinnen woben die Stoffe, die Maulwürfe pflügten das Feld und die Ameisen säten. Als der Herbst kam, ernteten die Ameisen das Feld. Daher hatten die Leute nichts zu tun. Immer wenn die erboste Frau ihren Mann zu kritisieren anfing oder ihm etwas Böses wünschen wollte, musste sie die Macht des goldenen Zweiges spüren. Hier würden einige Männer seufzen: Oh, ich wünschte ich hätte diesen goldenen Zweig!

Der Besitzer des goldenen Zweiges lebte glücklich, da er sich nie etwas Unmögliches wünschte. Bevor er starb, gab er den goldenen Zweig seinen Kindern und lehrte sie alles was er vom alten Waldgeist gelernt hatte. Wie sie empfindliche Sachen behandeln müssen und warnte sie, Unmögliches zu wünschen. Die Kinder taten wie der Vater es ihnen gesagt hatte und lebten glücklich bis am Ende ihre Lebensende.
Später, in der dritten Generation, erbte den goldenen Zweig ein Mann, der die elterlichen Warnungen ignorierte. Respektlos machte er viele leere Wünsche und der goldene Zweig nützte sich ab. Zuerst verursachten die Wünsche keine großen Schäden, weil es erfüllbare Wünsche waren. Aber der arrogante Mann gab sich damit nicht zufrieden und bald fing er an den goldenen Zweig zu testen, um zu sehen wie mächtig er war und wünschte sich unmögliche Sachen. Deshalb befahl er dem goldenen Zweig eines Tages die Sonne tiefer strahlen zu lassen, da sein Rücken kalt war. Der goldene Zweig machte diesen Wunsch wahr, aber da es eine der unmöglichsten Sachen war, passierte etwas. Sehr heiße Stücke der Sonne kamen und verbrannten den Mann, und mit ihm alle Häuser und Felder. Nichts blieb übrig. Es gab nicht einmal ein kleines Zeichen, dass es dort einmal einen Bauernhof gab. Somit konnte niemand wissen wo der Bauernhof war oder wo man den goldenen Zweig suchen könnte.

Der Sage nach wurden die Bäume von den heißen Stücken der Sonne so erschreckt, dass sie ihre Sprachen vergaßen und sagten nie wieder einen Wort.

Helde Puuraiuja - O Lenhador Generoso (Portuguese Version)

Há muito, muito tempo, um homem foi à floresta cortar árvores.

Parou junto de uma Bétula para cortá-la.
Quando se preparava para o fazer, a Bétula ao ver o machado nas mãos do lenhador suplicou-lhe:
- Por favor! Deixe-me viver! Sou demasiado nova e tenho muitos filhos ao meu cuidado, que sentirão muito a minha falta.
O homem ouviu as súplicas das árvores e seguiu para junto dum Carvalho, começando a cortá-lo.
Ao ver o machado, o Carvalho começou a suplicar.
- Por favor! Deixe-me viver! Eu ainda sou saudável e forte, as bolotas ainda estão verdes e não estão prontas para serem semeadas. Como irá a nova geração ter uma floresta de carvalhos se as sementes forem más?
Ao ouvir a súplica da árvore, o lenhador seguiu para junto dum Freixo, principiando a cortá-lo.
O Freixo ao ver o machado começou a suplicar:
- Por favor! Deixe-me viver! Eu ainda sou muito novo, ainda ontem pedi a minha noiva em casamento, o que será da pobrezinha se me deitar abaixo?
O homem ao ouvir as súplicas da árvore foi para junto dum Plátano, começando a cortá-lo.
Ao ver o machado, o Plátano começou a suplicar:
- Por favor deixe-me viver! Os meus filhotes ainda são muito pequenos, ainda não estão criados. O que será deles se me deitar abaixo?
Ao ouvir as súplicas da árvore foi para junto de um Amieiro.

Este, ao ver o machado no ar, começou a suplicar:
- Por favor! Deixe-me viver! Eu alimento muitos bichinhos com o meu suco. O que lhes acontecerá, se me cortares?
O homem ao ouvir as súplicas do Amieiro foi para junto de um Choupo e começou a cortá-lo.
Ao ver o machado, o Choupo começou a suplicar:
- Por favor! Deixe-me viver! Sou eu que, ao agitar os meus ramos, faço barulho e a meio da noite afugento os seres das trevas. Que acontecerá a este mundo se me deitares abaixo?
O homem ao ouvir as súplicas do Choupo foi para junto duma Cerejeira e começou a cortá-la.
Ao ver o machado, a Cerejeira começou a suplicar:
- Por favor! Deixe-me viver! Eu ainda estou em flor, e tenho de dar abrigo ao Tordo, para que ele possa cantar nos meus ramos. Onde irão as pessoas ouvir as lindas melodias dos passarinhos, se eles se forem embora da nossa terra porque me deitaste abaixo?
O homem ao ouvir as súplicas da Cerejeira foi para junto duma Sorveira* e começou a cortá-la. Ao ver o machado, a Sorveira começou a suplicar:
- Por favor! Deixe-me viver! Eu estou quase pronta para dar cachos de flores de onde se formarão as bagas. Elas servirão de alimento aos passarinhos no Outono e no Inverno. O que acontecerá aos pobrezinhos, se me cortares?
O homem depois de ouvir as súplicas das árvores começou a pensar: se não posso cortar as árvores de folha caduca, então vou tentar a minha sorte com as árvores de folha perene.
Foi, junto de um Abeto e preparou-se para cortá-lo.
O Abeto ao ver o machado no ar começou a suplicar:
- Por favor! Deixe-me viver! Eu ainda sou tão novo e forte, e tenho ainda de criar descendentes e ser viçoso no Verão e no Inverno para as pessoas poderem abrigar-se e apreciarem a beleza da Natureza. Onde é que elas encontrarão abrigo, se me deitares abaixo?
O Homem ouviu as súplicas da árvore e foi até ao Pinheiro. Preparava-se para o cortar, quando o Pinheiro ao ver o machado, suplicou:
- Por favor! Deixe-me viver! Eu ainda sou novo e forte. Eu tenho que me manter viçoso juntamente com o Abeto. Seria uma vergonha se me cortasses.
O homem ouviu as súplicas do Pinheiro e foi junto dum Zimbro. Ao começar a cortá-lo, a árvore suplicou-lhe:
- Por favor! Deixe-me viver! Sou o maior tesouro da floresta, e trago a todos boa sorte, porque consigo curar noventa e nove doenças. O que seria dos humanos e dos animais se me deitasses abaixo?
O homem sentou-se nas ervas e começou a pensar:
- Esta situação é mirabolante, todas as árvores têm as suas razões e argumentos para não serem cortadas. Que farei eu, se não consigo encontrar uma árvore que se deixe abater. As súplicas das folhas fazem-me doer o coração… Se não tivesse mulher em casa, ir-me-ia embora de mãos vazias.
De repente, aproximou-se um velho homem com uma grande barba cinzenta, uma camisa cinzenta escura e um casaco feito de casca de abeto, ficou imóvel à entrada da floresta, de frente para o lenhador e disse-lhe:
- Olá, porque estás para aí sentado tão triste? Alguém te magoou?
O Lenhador respondeu:
- Como não hei-de estar triste? Esta manhã, peguei no machado e vim até à floresta. Queria cortar alguma lenha para levar para casa. Mas, de repente, algo inexplicável aconteceu. Descobri que a Floresta estava viva e que as árvores pensavam e conseguiam falar. Todas elas suplicaram-me, e o meu coração não teve argumentos suficientes contra os delas. Ou seja, eu não consigo cortá-las, uma vez que elas estão vivas e falaram comigo!
O velho homem olhou para o lenhador com um ar feliz e disse-lhe:
- Agradeço-te do fundo do coração, camponês, por não teres fechado os teus ouvidos às súplicas dos meus filhos. Nada de mal te acontecerá, devido à tua generosidade. Eu quero retribuir-te o favor e assim não quero que no futuro vivas com qualquer tipo de necessidades. Todas as árvores salvas contribuirão para a tua felicidade. Não só terás sempre lenha, como a tua casa será abençoada para sempre. Assim, de futuro, não terás de te preocupar com nada, apenas deves dizer o que o teu coração deseja e obtê-lo-ás. Contudo, terás que ter consciência do que desejas. Não peças algo demasiado alto. E, avisa a tua mulher e filhos para pensarem bem no que pedem. Os desejos não podem ser muito ambiciosos pois ao serem realizados correm o risco de serem infelizes. Aceita este ramo de ouro e toma bem conta dele.
Dito isto, deu o ramo de ouro ao Lenhador e acrescentou:
- Se quiseres construir uma casa ou qualquer outra coisa útil, vai até junto de um formigueiro e agita o ramo três vezes, mas com cuidado, para não magoar os pequenos seres. Diz-lhes o que pretendes que te façam e verás que na manhã seguinte terás o que desejaste. Quando desejares comida é só ordenar à panela para que te faça a comida que desejas. Quando desejares algo doce, é só mostrares o ramo dourado às abelhas e elas farão o seu trabalho. Elas dar-te-ão mais mel do que a tua família conseguirá comer. Quando quiseres sumo ordena à Bétula e ao Plátano. Eles concretizarão o teu desejo de imediato. Se lhes pedires, o Amieiro dar-te-á leite e o Zimbro saúde. Pratos de peixe e de carne serão confeccionados na panela, sem que tenhas que matar algum animal. Quando desejares tecidos de linho, seda ou lã, agita o ramo para que ele comande as aranhas para tecerem o que desejas. Assim, não perderás tempo com nada e poderás aproveitar o teu tempo muito melhor. Tudo isto é para ti, porque escutaste as súplicas dos meus filhos e deixaste-os viver. Eu sou o Espírito Silvestre, ou melhor, O Pai da Floresta. Sou eu que tomo conta de todas as árvores desta floresta. De seguida o velho despediu-se e desapareceu.
O Lenhador tinha uma mulher muito antipática, que o aguardava em casa, sempre com um ar de zangada. Quando o viu chegar de mãos vazias, ainda mais zangada ficou. A mulher gritou-lhe:
- Onde está a lenha que ficaste de trazer?
O homem respondeu calmamente:
- A lenha ficou na floresta, a crescer!
A mulher, furiosa, começou a gritar:
- Ah! Quem me dera fazer uma palmatória com o ramo de uma bétula e bater-te nessas costas!
O homem agitou o ramo dourado e sussurrou de forma que a mulher não o ouvisse:
- Este desejo ser-te-á concedido!
De repente a mulher começou a chorar e a queixar-se:
- Ai! Ai! Ai! Isto dói, ai! Ai! Está a acertar-me em cheio. Ai, ai! Ai! Por favor, desculpa-me pelo que disse.
Ela gritava e pulava de dor, esfregando os sítios onde o ramo lhe batia. Quando, finalmente o lenhador achou que a mulher já tinha sido suficientemente castigada, ordenou ao ramo dourado que parasse de bater.
Depois disto, o lenhador começou a perceber como era valiosa, a oferta que o velho da floresta lhe havia dado.
O Lenhador tinha um velho celeiro, no quintal e decidiu testar novamente o ramo dourado com as formigas. Foi até junto do formigueiro, agitou o ramo dourado três vezes e gritou:
- Construam-me um novo celeiro no meu quintal!
E na manhã seguinte, quando acordou, lá estava, o novo, celeiro pronto.
Não havia homem mais feliz no mundo do que o nosso lenhador.
Eles não precisavam de se preocupar com a cozinha. Pois a panela fazia tudo o que o lenhador mais desejava comer. As aranhas teciam os tecidos, as toupeiras aravam e as formigas semeavam os campos. No Outono, as formigas também colhiam o que haviam semeado. Ou seja, ninguém da família do Lenhador precisava de se preocupar em fazer coisa alguma. E quando, a mulher do Lenhador começava a fazer críticas ou a desejar algo muito mau, sentia novamente o poder do ramo dourado.
Nestes momentos alguns homens diriam: quem me dera ter também um ramo dourado!
O Dono do ramo dourado viveu sempre feliz, porque nunca desejou nada que não fosse possível realizar.
Antes de morrer, o lenhador deu o ramo dourado aos seus filhos e ensinou-lhes tudo o que o Espírito Silvestre lhe havia ensinado. Como deviam tratar o ramo delicado e avisou-os dos perigos de desejarem coisas impossíveis.
Os filhos fizeram tudo como o seu velho pai lhes ensinou e viveram felizes, até ao fim dos seus dias.
Mais tarde, na terceira geração, o ramo dourado foi herdado por um homem, que não ligou importância aos avisos dos seus familiares. Ele, inadevertidamente, formulou desejos impossíveis de realizar e provocou o desgaste do ramo dourado.
A princípio, os seus desejos não provocaram grandes estragos, uma vez que eram possíveis de realizar. Mas depressa, o arrogante homem ficou farto dos desejos realizados e começou a testar a força do ramo dourado formulando desejos cada vez mais complicados de se concretizarem.
Até que um dia, o homem desejou que o ramo dourado trouxesse o sol cá abaixo, para lhe aquecer as costas. O Ramo dourado, concretizou o desejo do homem, mas como era algo impossível, disparatado, aconteceu algo terrível: tudo à volta do homem ficou demasiado quente, e o sol acabou por queimá-lo, bem como a todas as suas casas e campos. Não sobrou nada. Nem o mais pequeno vestígio da quinta. Portanto, ninguém sabe onde era essa quinta ou onde procurar o ramo dourado.
Acredita-se também, que as pequenas partes quentes do sol, assustaram tanto as árvores que elas esqueceram a sua linguagem e nunca mais voltaram a dizer uma só palavra.

* - Tramazeira (ou Sorveira) – árvore comum em climas frios, existe muito na Serra da Estrela, é conhecida pelos dois nomes, escolhe o que mais gostares.

Generous Woodcutter (Helde Puuraiuja)

GENEROUS WOODCUTTER
(HELDE PUURAIUJA)

Friedrich Reinhold Kreutzwald

In the days of yore a man went into the woods to cut trees. He stands next to the Birch and wants to cut it down. The birch seeing the ax started to beg:
“Please let me live! I am very young and have lots of children behind me who will cry over my death.”
The man heard the trees begging and went on to the Oak tree. He started to cut the oak tree. The oak tree seeing the ax started to beg:
“Please let me live: I am still healthy and strong, the acorns all unripe and not yet ready to be sown. How will the next generation have a oak-forest when all my acorns go bad?”
The man heard the trees begging and went on to the Ash tree. He started to cut the ash tree. The ash tree seeing the ax started to beg:
“Please let me live! I am still young and yesterday I proposed my bride, what will happen to the poor thing when you cut me down?”
The man heard the trees begging and went on to the Maple tree. He started to cut it down. The maple tree started to beg:
“Please let me live, my children are still small and all not brought up yet. What will become of them when you cut me down?”
The man heard the trees begging and went on to the Alder (tree). Seeing the ax the alder started to beg:
“Please let me live! I have to feed a lot of small animals with my juice. What will happen to them when I will be cut down?”
The man heard the trees begging and went on to the Aspen (tree). He started to cu it down. The aspen started to beg:
“Please let me live! I have to rustle (make a noise) with my leaves together with wind and in the night-time frighten the mischievous on their evil ways. What will happen to he world when you cut me down?”
The man heard the trees begging and went on to the Bird cherry. He started to cut it down. The bird cherry seeing the ax started to beg:
“Please let me live! I am still blooming and I have to give shelter to the Song Thrush, so he could sing on my branch. Where would people hear lovely birdsong if the birds would flee from our country because you cut me down?”
The man heard the trees begging and went on to the Rowan tree. He wanted to cut it down. The rowan tree started to beg:
“Please let me live! I am almost ready to bloom and where afterwards cluster of berries will grow. These will feed the birds in autumn and in winter time. What will happen to these poor things when I will be cut down?”
The man heard the trees begging and started to think: if I can´t cut down the foliage trees, then I will try my luck with the conifers. He went to the Fir-tree and wanted to cut it down. The fir-tree seeing the ax started to beg:
“Please let me live! I am still young and strong, I have to raise offsprings and be verdant (green) on summer and winter for people to see the beauty. Where will they find shelter when I will be cut down?”
The man heard the trees beggning and went on to the Pine tree. He started to cut it down but the tree seeing he ax started to beg:
“Please let me live! I am still young and strong. I have to be verdant together with the fir-tree. What a shame, when I would be cut down.”
The man heard the trees begging and went on to the Juniper. He wanted to cut it down but the tree started to beg:
“Please let me live! I am the biggest treasure of the forest and good luck bringer for all, because I can heal 99 diseases. What will become of human and animals when I will be cut down?”
The man sat on the turf and started to think:
“The tale is stranger then a miracle, every tree has its own language and begging words, which are all against cutting down. What will I do, when I can´t find a tree who would let me cut it down quietly? The begging leaves no heart cold. If I had not a wife at home I would leave empty handed.”
Suddenly an old man with tall gray beard, silver dark shirt and a coat made of bark of the fir-tree is stepping out of the forest in front of the man and says:
“Hey, why are you sitting here with such a sad face? Did somebody hurt you?”
The man answers:
“Why shouldn´t I be sad? I took the ax in the morning and went to the forest. I wanted to cut some firewood and bring it home. But look a miracle - suddenly I find that all the forest is alive and every tree has its own mind and language. They all can beg and my heart doesn´t have any drops of blood that could stand against them. What ever happens to me but I can´t cut down trees that are alive.”
The old man looks at him with happy eyes and says:
“I thank you, peasant, that you didn´t close your ears for my children begging. You should not be harmed because of your generosity. I want to return the favor and see that in the future you don´t have to live in need. Every saved child will become your happiness. Not only will you have firewood all the time but your house will be blessed forever. So in the future you don´t have to do more then say what ever your heart desires and you will get it. However you have to be aware what you wish for. Don´t wish too big. Also tell your wife and children to look what they wish for. The wishes can´t be harder then fulfilling them. Or else from happiness unhappiness will come. So take the golden branch and care for it as your own soul!”
Saying that he gave the man the branch and added:
“If you want to build a house or make other useful jobs, then go to the anthill and swing the branch three times but don´t kick in the hill cause you can hurt the little fellows. You command them what they have to do and you find it done in the next morning as you wished. When you want food then force the pot to cook what you crave for. When you want something sweet, then show your golden branch to the bees and make them work. They will bring you more honey then your family could eat. When you want juice then command the birch and maple tree. They will fulfill your command at once. The alder tree will bring you milk, juniper health if you make them. Fish and meat dishes will be made by the pot every day, without the need to kill any live animals. Do you need canvas, silk or wool fabrics, then command the spiders, they will knit it for you. That way you don´t have to miss a thing but have more. That is all for you cause you listened my children begging and let them live. I am sylvan spirit (we call it Father of Forest) who is watching over the trees.” Then the old man said his farewell and disappeared.
The farmer had an angry wife, who was already waiting as a furious dog for the husband to come home. And she got more angrier when she saw him coming empty handed.
The wife was screaming: „Where is the wood that you had to bring?“
The man said in a quiet voice:
„They stayed in the forest to grow.“
The wife said in anger:
„I wish the birch branches would have made a ferule and gave you some beating over your back!“
The man swing his golden branch quietly and said so his wife could not hear him:
„This wish will come true for you!“
Then suddenly the wife started to scream:
„Ouch ouch ouch! Oh how sore! Ai ai! This goes through the heart! Ai ai! Forgive me, please forgive me!“
She was screaming and hopping around, touching different places on her body where the bitter branch hit her. When the man thought that she had enough panishment he told the golden branch to stop beating.
After this first try the farmer noticed what a valuable gift the old man had given him. He had an old barn in the yard and he decided to test the strength of the ants also. He went on to the anthill, swing his golden branch three times and shout:
„Make me a new barn in the yard!“
The next morning after waking up he found that the barn was ready.
There was no happier man in the world then our farmer. They didn´t have to worries about the cooking. The pot made everything their heart desired and even carried it on the table. So the family just had to eat. The spiders made fabrics, the moles plow the field and the ants seeded it. As in autumn the ants also harvested the field. So there was no need of people to do a thing. And even when the angry wife started to criticize or wished something bad to the man. She would feel the power of the golden branch again. Here some men would sigh: oh I wish I had the golden branch myself!
The owner of the golden branch lived happily cause he never wished something too impossible. Before he died he gave the golden branch to his children and taught all the things that the old sylvan spirit had taught to him. How they have to handle the delicate thing and warned about the dangers of wishing impossible things. The children did as their father had told them and lived happily in the end of their days.
Later, in the third generation, it happened that the golden branch was inherited to a man who stepped over the parents warnings. He disrespectfully made many empty wishes and cause of that worn-out the golden branch. At first the wishes didn´t create big damages, cause they were possible to fill out. But the arrogant man didn´t settle with that and soon he started to test out the golden branch strength and wished for impossible things. So one day he made the golden branch to bring the sun down cause his back was cold. The golden branch made the wish come true but because it was one of the most impossible things. It happened that because of that wish there came very hot pieces of the sun and burned the man with all his houses and fields. There was left nothing. Not even the smallest sign that there had been a farm. So now nobody knows where the farm was or where you could look for the golden branch. The belief is also that the hot pieces of the sun made the trees to be so scared that they forgot their languages and never said a word again.