Заваля толкова много сняг, така че поляните побеляха. Малкото зайче не намери нищо за ядене. Нищо. То отвори вратата. „ Уффф!!!.......Колко е студено!” И се отправи да потърси нещо за похапване. И изведнъж намери ….познайте какво? Два оранжеви моркова, големи, завити под снега. Хруп-хруп-хруп. Похапна си то от единия и се засити. Тогава си каза: „Колко е студено, вали толкова много сняг и малкото конче, моят съсед, сигурно е гладно. Ще отида да му дам другия морков.” И така малкото зайче изтича до дома на кончето. Чук-чук-чук. Зайчето отвори вратата и …. кончето го нямаше! То остави моркова и си тръгна.
В снега малкото конче търсеше нещо за ядене. И накрая то намери нещо, досещате ли се какво? Голямо цвекло, бяло и пурпурно, което оформяше малка издутина под снега. Хруп-хруп-хруп. Малкото конче си похапна от него. М-м-м вкусно, вкусно! Но вече не беше гладно и си отиде в къщи. Там то забеляза моркова и каза: „Кой ли ми е донесъл това? Това е малкото сиво зайче: Видях малките му лапи в снега! Толкова мило от негова страна!” Тогава то си помисли: ”Толкова е студено, вали сняг, така че овцата сигурно е гладна. Още сега ще отида да и занеса този морков.” Кончето тръгна в галоп към къщата на овцата! Чук-чук! То отвори вратата и ….овцата я нямаше! То остави моркова и си тръгна.
Голямата рунтава овца бе излязла да си потърси нещо за хапване. И накрая тя намери нещо, досещате ли се какво? Червена зелка скрита дълбоко в снега. Тя захрупа от зелката: Хруп-хруп-хруп. Но вече не беше гладна и си отиде в къщи. Там тя забеляза моркова и каза: „Кой ли ми е донесъл това? Това сигурно е малкото конче, видях отпечатък на копитото му в снега!”
„Толкова е студено, вали сняг, така че сърничката сигурно е гладна. Още сега ще отида да и занеса този морков.” Голямата овца забърза в снега, хлъзгав и хрупкащ, по замръзналите полета и през горите. През пътечките към къщата на малката червена сърничка. Чук-чук! Тя отвори вратата и ….сърничката я нямаше! Овцата остави моркова и си тръгна.
Сърничката бе излязла да си потърси нещо за хапване. И накрая тя намери нещо, досещате ли се какво? Сноп замръзнала трева и елхови пъпки. Малката сърничка си похапна от тях и се засити. М-м-м вкусно, вкусно! Тръгна към къщи и забеляза моркова: „Кой ли ми е донесъл това? Това е кафявата овца: Оставила е малко от вълната си. Толкова е студено, вали сняг, така че сивото зайче сигурно е гладно. Още сега ще отида да му занеса този морков и тогава ще се прибера в къщи.” Сърничката прескочи оградата, през плета заподскача през гората. Най-сетне стигна до къщичката на малкото зайче. То спеше. Сърничката отвори вратата много тихо и остави моркова до леглото. Зайчето се събуди. Тя му каза: „Колко е студено, вали толкова много сняг, сигурно нямаш нищо за ядене! Донесох ти морков.”
И така, от коня при овцата, от овцата при сърната, морковът се върна при малкото сиво зайче. Ах! Такива добри, добри приятели!
В снега малкото конче търсеше нещо за ядене. И накрая то намери нещо, досещате ли се какво? Голямо цвекло, бяло и пурпурно, което оформяше малка издутина под снега. Хруп-хруп-хруп. Малкото конче си похапна от него. М-м-м вкусно, вкусно! Но вече не беше гладно и си отиде в къщи. Там то забеляза моркова и каза: „Кой ли ми е донесъл това? Това е малкото сиво зайче: Видях малките му лапи в снега! Толкова мило от негова страна!” Тогава то си помисли: ”Толкова е студено, вали сняг, така че овцата сигурно е гладна. Още сега ще отида да и занеса този морков.” Кончето тръгна в галоп към къщата на овцата! Чук-чук! То отвори вратата и ….овцата я нямаше! То остави моркова и си тръгна.
Голямата рунтава овца бе излязла да си потърси нещо за хапване. И накрая тя намери нещо, досещате ли се какво? Червена зелка скрита дълбоко в снега. Тя захрупа от зелката: Хруп-хруп-хруп. Но вече не беше гладна и си отиде в къщи. Там тя забеляза моркова и каза: „Кой ли ми е донесъл това? Това сигурно е малкото конче, видях отпечатък на копитото му в снега!”
„Толкова е студено, вали сняг, така че сърничката сигурно е гладна. Още сега ще отида да и занеса този морков.” Голямата овца забърза в снега, хлъзгав и хрупкащ, по замръзналите полета и през горите. През пътечките към къщата на малката червена сърничка. Чук-чук! Тя отвори вратата и ….сърничката я нямаше! Овцата остави моркова и си тръгна.
Сърничката бе излязла да си потърси нещо за хапване. И накрая тя намери нещо, досещате ли се какво? Сноп замръзнала трева и елхови пъпки. Малката сърничка си похапна от тях и се засити. М-м-м вкусно, вкусно! Тръгна към къщи и забеляза моркова: „Кой ли ми е донесъл това? Това е кафявата овца: Оставила е малко от вълната си. Толкова е студено, вали сняг, така че сивото зайче сигурно е гладно. Още сега ще отида да му занеса този морков и тогава ще се прибера в къщи.” Сърничката прескочи оградата, през плета заподскача през гората. Най-сетне стигна до къщичката на малкото зайче. То спеше. Сърничката отвори вратата много тихо и остави моркова до леглото. Зайчето се събуди. Тя му каза: „Колко е студено, вали толкова много сняг, сигурно нямаш нищо за ядене! Донесох ти морков.”
И така, от коня при овцата, от овцата при сърната, морковът се върна при малкото сиво зайче. Ах! Такива добри, добри приятели!
