Ploubazlanec Meeting - Newspaper 1

Click on the image to enlarge Ouest- France 26 March 2009

Ploubazlanec Meeting - Soup Recipe

Ploubazlanec Meeting

Our (Portugal) Gifts to Ploubazlanec

Les Bons Amis - Добри приятели (Bulgarian Version)

Заваля толкова много сняг, така че поляните побеляха. Малкото зайче не намери нищо за ядене. Нищо. То отвори вратата. „ Уффф!!!.......Колко е студено!” И се отправи да потърси нещо за похапване. И изведнъж намери ….познайте какво? Два оранжеви моркова, големи, завити под снега. Хруп-хруп-хруп. Похапна си то от единия и се засити. Тогава си каза: „Колко е студено, вали толкова много сняг и малкото конче, моят съсед, сигурно е гладно. Ще отида да му дам другия морков.” И така малкото зайче изтича до дома на кончето. Чук-чук-чук. Зайчето отвори вратата и …. кончето го нямаше! То остави моркова и си тръгна.
В снега малкото конче търсеше нещо за ядене. И накрая то намери нещо, досещате ли се какво? Голямо цвекло, бяло и пурпурно, което оформяше малка издутина под снега. Хруп-хруп-хруп. Малкото конче си похапна от него. М-м-м вкусно, вкусно! Но вече не беше гладно и си отиде в къщи. Там то забеляза моркова и каза: „Кой ли ми е донесъл това? Това е малкото сиво зайче: Видях малките му лапи в снега! Толкова мило от негова страна!” Тогава то си помисли: ”Толкова е студено, вали сняг, така че овцата сигурно е гладна. Още сега ще отида да и занеса този морков.” Кончето тръгна в галоп към къщата на овцата! Чук-чук! То отвори вратата и ….овцата я нямаше! То остави моркова и си тръгна.
Голямата рунтава овца бе излязла да си потърси нещо за хапване. И накрая тя намери нещо, досещате ли се какво? Червена зелка скрита дълбоко в снега. Тя захрупа от зелката: Хруп-хруп-хруп. Но вече не беше гладна и си отиде в къщи. Там тя забеляза моркова и каза: „Кой ли ми е донесъл това? Това сигурно е малкото конче, видях отпечатък на копитото му в снега!”
„Толкова е студено, вали сняг, така че сърничката сигурно е гладна. Още сега ще отида да и занеса този морков.” Голямата овца забърза в снега, хлъзгав и хрупкащ, по замръзналите полета и през горите. През пътечките към къщата на малката червена сърничка. Чук-чук! Тя отвори вратата и ….сърничката я нямаше! Овцата остави моркова и си тръгна.
Сърничката бе излязла да си потърси нещо за хапване. И накрая тя намери нещо, досещате ли се какво? Сноп замръзнала трева и елхови пъпки. Малката сърничка си похапна от тях и се засити. М-м-м вкусно, вкусно! Тръгна към къщи и забеляза моркова: „Кой ли ми е донесъл това? Това е кафявата овца: Оставила е малко от вълната си. Толкова е студено, вали сняг, така че сивото зайче сигурно е гладно. Още сега ще отида да му занеса този морков и тогава ще се прибера в къщи.” Сърничката прескочи оградата, през плета заподскача през гората. Най-сетне стигна до къщичката на малкото зайче. То спеше. Сърничката отвори вратата много тихо и остави моркова до леглото. Зайчето се събуди. Тя му каза: „Колко е студено, вали толкова много сняг, сигурно нямаш нищо за ядене! Донесох ти морков.”
И така, от коня при овцата, от овцата при сърната, морковът се върна при малкото сиво зайче. Ах! Такива добри, добри приятели!

German Money coins

Click on the image to enlarge

Bulgarian Money coins

Click on the image to enlarge

Les Bons Amis - Os Bons Amigos (Portuguese Version)

Neva muito, muito,

os campos estão brancos, tudo branco.
Este coelhinho já não tem mais nada que comer. Nada.
Ele abre a sua porta: «Brr... Faz tanto frio!»

O coelhinho sai para procurar qualquer coisa, qualquer coisa para comer.
E eis que ele encontra, sabem o quê?
Duas cenouras encarnadas, grandes, assim,
que dormitavam na neve.
Croque, croque, croque,
ele come a primeira.
Já não tem mais fome.
Ele pensa então:
« Faz bastante frio,
neva muito,
o meu vizinho cavalinho
tem com certeza fome.
Eu vou levar-lhe a outra cenoura.»
Corre, corre, o coelhinho,
até o cavalinho, seu vizinho.
Toc! Toc!
Ele abre a porta...

Ah! O cavalinho não está cá!

Ele deixa a cenoura e vai-se embora.

Na neve que escorrega e que enregela,
o cavalinho procura qualquer coisa para comer.
E eis que ele encontra,
sabem o quê?
Um grande nabo,
branco e roxo,
que sobressaia debaixo da neve.
Croque, Croque, croque.
Comeu o nabo.
Bom, Bom!
Já não tem fome e regressa a sua casa.
Ele entra em casa,
vê a cenoura,
e diz:
«Quem é que me trouxe a cenoura?
Foi o coelho cinzento:
Eu vi as suas pequenas pegadas na neve!
Como foi simpático este coelhinho cinzento!»
Depois, ele ainda diz:
«Faz bastante frio e neva muito
o carneiro tem certamente fome.
Rápido, vou-lhe levar esta cenoura e regresso.»
Galope! Cavalinho, galope!
hop! hop! hop!
hop! hop! hop!
até à casa do grande carneiro.
Toc! Toc!
Ele abre a porta.

Ah! O carneiro não está cá!

O cavalinho pousa a cenoura e vai-se embora...

O grande carneiro encaracolado
foi procurar qualquer coisa para comer.
E eis que ele encontra,
Sabem o quê?
Uma couve roxa bem escondida debaixo da neve.

Ele come a couve
folha a folha,
croque, croque, croque.
Já não tem fome e regressa a sua casa. O Carneiro entra em sua casa, vê a cenoura e diz:
«Uma cenoura,
Quem me trouxe?
Foi o cavalinho, eu aposto:
Vejo as suas pegadas na neve!»
E o carneiro diz ainda:
«Faz bastante frio,
e neva muito,
o cervo tem certamente fome:
vou levar-lhe a cenoura e regresso.»
O grande carneiro caminha, caminha
em cima da neve que escorrega e enregela,
sobre os prados gelados,
atravessando o bosque,
Até à casa do pequeno cervo ruço.

Toc, toc, abre a porta...

Ah! O cervo não está cá!

Ele deixa a cenoura e vai-se embora.

O cervo foi procurar

qualquer coisa para comer.

Encontrou,

Sabem o quê?

Uma ramada de erva gelada

e os rebentos de um pinheirito.

Come tanto que perde a fome.

Regressa em sua casa,

vê a cenoura

e diz:

« Quem me a trouxe?

O carneiro castanho, creio:

Ele perdeu um pedaço de lã,

ao sair daqui. »

E o cervo diz ainda:

« Faz bastante frio,

neva muito...

o coelhinho cinzento tem certamente fome.

Rápido, rápido,

vou levar-lhe esta cenoura e regresso.»

Salto a salto, o pequeno cervo ruço,

por cima das sebes, por cima dos azevinhos,

no bosque sem folhas,

salta o cervo.

Ele chega, chega finalmente

à porta do coelhinho.

Ao entrar em sua casa, o coelho adormeceu.

O cervo cuidadosamente,

abre a porta

e pousa a cenoura

docemente

perto da cama.

O coelho acorda.

O cervo diz-lhe:

« Faz bastante frio,

neva muito

talvez, não tenhas nada que comer!

Trago-te uma cenoura...»

E foi assim que,

do cavalo ao carneiro,

do carneiro ao cervo,

a cenoura retornou ao coelhinho cinzento.

Ah! Os bons, os bons amigos!

Drawings by Gerda

French Money coins

Click on the image to enlarge

Les Bons Amis - HEAD SÕBRAD (in Estonian language)

Väljas sajab nii palju lund, et kõik põllud ja aasad on täiesti valged, täiesti valged. Väikesel jänesel pole enam midagi süüa. Mitte midagi. Ta avab ukse. „Brrr...nii külm on!“

Väike jänes läheb välja midagi, ükskõik mida, söögiks otsima. Ja äkki ta leiab ... arvake mille? Kaks oranži porgandit, nii suurt, mis magasid lume all.

Krõmps, krõmps, krõmps. Ta sööb ühe porgandi ära. Ta ei ole enam näljane. Ta ütleb endamisi: „Nii külm on väljas, lund sajab nii palju. See väike hobune, mu naaber, on kindlasti näljane. Ma viin teise porgandi temale.“

Väike jänes jookseb, jookseb väikese hobuse, oma naabri, koju.
Kopp, kopp! Väike jänes avab ukse ... Ahh! Väike hobune polegi seal! Väike jänes jätab porgandi laua peale ... ja lahkub.

Paksus lumes aga otsib väike hobune midagi süüa. Ja äkki leiab ... arvake mille? Suure peedi, mis lume alla väikse künka moodustanud oli. Krõmps, krõmps, krõmps. Väike hobune sööb peedi ära. Hea, hea! Ta ei ole enam näljane ja naaseb oma koju.

Ta jõuab koju, näeb porgandit ja ütleb: „Kes tõi mulle selle? See oli kindlasti väike hall jänes, ma nägin ta väikseid käpajälgi lumes. See väike hall jänes on nii tore!“ Siis ütleb hobune endamisi: „Nii külm on välja, lund sajab nii palju. Lambal on kõht kindlasti väga tühi! Ma viin selle porgandi kohe talle ja tulen siis koju tagasi!“

Väike hobune kappab! Koppadi, koppadi, koppadi, koppadi! Suure lamba koduni.

Kopp, kopp! Väike hobune avab ukse. Ahh! Lammas polegi seal! Väike hobune paneb porgandi pingi peale ja lahkub.

Suur lokkis lammas oli läinud süüa otsima. Ja äkki ta leiab ... arvake mille? Punase kapsa, mis sügaval lume all peidus oli. Ta sööb leht lehe haaval kapsa ära, krõmps, krõmps, krõmps. Ta pole enam näljane ja läheb tagasi koju.

Lammas jõuab koju, näeb porgandit ja ütleb: „Porgand, kes tõi mulle selle? See oli kindlasti väike hobune, ma nägin ta kabjajälgi lumes!“ Ning lammas ütleb veel: „Nii külm on väljas, lund sajab nii palju, hirvel on kindlasti nälg! Ma viin porgandi talle ja tulen siis koju tagasi.“

Suur lammas jookseb lumes, üle jäätunud väljade ja läbi metsa.

Terve tee väikse punase hirve koduni. Kopp, kopp, kopp! Lammas avab ukse ... Ahh! Hirv ei olegi seal! Hirv oli läinud süüa otsima. Lammas jätab porgandi tooli peale ja lahkub.

Hirv on läinud midagi süüa otsima. Ja ta leidis ... arvake mille? Väikse tuti külmunud rohtu ja männivõrseid. Ta sööb neid nii palju ja tal pole enam kõht tühi.

Ta läheb koju tagasi, näeb porgandit ja ütleb: „Kes küll tõi mulle selle porgandi? Pruun lammas, ma arvan, ta jättis väheke villa maha, kui ta lahkus.“ Ja hirv ütleb: „Nii külm on väljas, lund sajab nii palju, väiksel jänesel on kindlasti nälg! Ma viin talle selle porgandi ja tulen siis koju tagasi.“

Väike punane hirv hüppab, hüppab, üle hekkide ja kraavide lehtedeta metsas. Ta jõuab kohale väikese jänese maja juurde.

Kui väike jänes koju jõudis, jäi ta kohe magama. Hirv avab väga vaikselt ukse ja asetab porgandi, väga vaikselt, voodi kõrvale maha. Selle peale jänes ärkab ülesse. Hirv ütleb talle: „Nii külm on väljas, lund sajab nii palju, võibolla ei ole sul midagi süüa! Ma tõin sulle porgandi!“

Ja nii jõudiski hobuselt lambale, lambalt hirvele, porgand väikese halli jäneseni tagasi. Ahh! Nii, nii head sõbrad!

Les Bons Amis - Activities

Les Bons Amis - Drawings

The Staff of Kindergarten Le petit prince, Baden-Baden

Father's Day

In Portugal Father's Day is celebrated on 19th March on St. Joseph's day throughout Portugal as Catholic Church possesses a special influence on its culture.
Kids commemorate Father's Day to honour their father and express love for them. To celebrate the occasion children give cards and other gifts that they had made with love to their father.
We complement our Father's Day including a warm hug and a big

THANK YOU

Les Bons Amis - Artwork

Good morning Song (Canção do Bom Dia)

CANÇÃO DO BOM DIA

Lá na minha escola

há um jardim

e muitos amigos

que gostam de mim.

Quando chego lá...

Lá, lá lará,

Olho para eles

e digo assim:

- Bom Dia à Lara!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Beatriz!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Rita!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Margarida!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Mariana!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Sofia!

Bom Dia!

- Bom Dia ao Lucas!

- Bom Dia!

- Bom Dia ao António!

- Bom Dia!

- Bom Dia ao Murilo!

- Bom Dia!

- Bom Dia ao Jason!

- Bom Dia!

- Bom Dia ao Carlos!

- Bom Dia!

- Bom Dia ao Luís!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Mariana!

- Bom Dia!

- Bom Dia ao Hugo!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Carolina!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Lara!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Maria Helena!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Beatriz!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Margarida!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Rosélia!

- Bom Dia!

- Bom Dia à Nené!

- Bom Dia!

A todos Bom Dia!

Bom Dia!

GOOD MORNING

In my school there is a garden

and many friends who love me

when I arrive there, I look at them

and I say accordingly:

Good morning Lara!

Good morning!

...

Little Horse Song (Cavalinho)

CAVALINHO

Era uma vez um cavalo,

que vivia num lindo carrocel.

Tinha as orelhas furadas

e a cabeça era feita de papel.

A correr,

Tralá, lá, lá.

A saltar,

Tralá, lá, lá.

Cavalinho não saía do lugar,

Tralá, lá, lá.

The human vegetables!

Take some vegetables and let your imagination wander around.

Excursion to Demeterhof (farm)

We looked, in vain, for animals in our region in winter. We walked through the streets, searched the woods and the parks – nothing! We only discovered an earthworm and some birds during our walks. This is the reason why we took the bus to the Demeterhof (farm) in Weitenung. Under pouring rain we spotted some brown sheep there, some of them outdoors and some in the stables. We learned about the way of life of the sheep and their eating habits. We were also able to see some guinea pigs and goldfish. Finally, we bought some vegetables in the farm shop to cook a soup at the kindergarten. We also took the vegetables from the story “Les bons amis”: carrots, turnip, red cabbage and parsley. In the greenhouse, located near the shop, we were allowed to have breakfast and were given some delicious organic biscuits. All in all, it was a successful excursion.

The school - staff of Ploubazlanec

Eveybody is ready to receive the european partners, the 24 of march 2009.

The grey rabbit of the story: "Les bons amis"

The grey rabbit is waiting its european friends in Ploubazlanec.

Estonian Money Coins

Click on the image to enlarge

King's Day

The queens and kings of Ploubazlanec

Martenitsa

We find this custom very nice. So each child in the kindergarten made his own Martenitsa and put it on his hand till we saw a bloomy bush. Definitly we saw some bloomy bushes in our gardens, so now spring is coming quickly in Germany.

Heidi Quéré

Stone Soup Legend - Lenda da Sopa da Pedra

There is a legend attached to the Stone soup recipe.
The main character in the legend varies from a beggar to a monk to a shepherd.
The ingredients also vary considerably, but the main ingredient is of course a stone.

A very hungry man knocked at a farmer’s door late one night begging for food.
The mealtime had long passed and there were no leftovers.
The man, who held a gleaming stone in his hand, asked if he might make some simple requests.
“I must have a pot with some water and a fire”.
These were provided.
He placed the stone in the pot and then said:
“This will taste with a bit of olive oil and salt”.
These were duly provided. As the water boiled, the man looked at his hosts and remarked:
“I am sure you would like to taste my soup. Perhaps the flavour would be improved if we add some bacon or sausage or vegetables.”
These were duly provided.
As the soup simmered the man enchanted the family with tales of his travels.
In due course wine and cheese were placed on the table and everyone eat of the soup until only the stone was left.

The man washed the stone, placed it in his pocket, thanked his hosts and disappeared into the night.

Stone Soup

This main-course soup is ideal for winter evenings. It originated in Portugal's Ribatejo province. The soup gets its name from the Portuguese Stone Soup Legend.

Serves 6 to 8.

1 stone, big enough that it won't get lost in the soup
1 tb sp Olive oil

8 cups chicken stock or canned low-salt broth
1 Kg linguiça or kielbasa sausage or Portuguese chouriço*, diced
1 Kg kidney beans, drained
1 Kg russet potatoes, peeled, diced
1 kg diced ready-cut tomatoes
1/2 medium head savoy cabbage, coarsely chopped (about 4 1/2 cups)
1 Kg turnips, peeled, diced
2 leeks (white and light green parts only), chopped
2 large carrots, diced
1 small onion, chopped
4 garlic cloves, minced
1 bay leaf

* Portuguese chouriço is a smoked pork sausage flavored with garlic and spices.

The first step is for the children to scrub and wash the stone thoroughly. Then, for an extra cleaning, they can drop it in a pot of water to boil while you prepare the rest of the soup together.

In another large pot combine all ingredients.

Bring to boil.

Reduce heat and simmer until soup is thick, stirring occasionally, about 2 hours.

Season to taste with salt and pepper.

Before serving, ladle-minus the stone-into individual bowls.