Les Bons Amis - Добри приятели (Bulgarian Version)

Заваля толкова много сняг, така че поляните побеляха. Малкото зайче не намери нищо за ядене. Нищо. То отвори вратата. „ Уффф!!!.......Колко е студено!” И се отправи да потърси нещо за похапване. И изведнъж намери ….познайте какво? Два оранжеви моркова, големи, завити под снега. Хруп-хруп-хруп. Похапна си то от единия и се засити. Тогава си каза: „Колко е студено, вали толкова много сняг и малкото конче, моят съсед, сигурно е гладно. Ще отида да му дам другия морков.” И така малкото зайче изтича до дома на кончето. Чук-чук-чук. Зайчето отвори вратата и …. кончето го нямаше! То остави моркова и си тръгна.
В снега малкото конче търсеше нещо за ядене. И накрая то намери нещо, досещате ли се какво? Голямо цвекло, бяло и пурпурно, което оформяше малка издутина под снега. Хруп-хруп-хруп. Малкото конче си похапна от него. М-м-м вкусно, вкусно! Но вече не беше гладно и си отиде в къщи. Там то забеляза моркова и каза: „Кой ли ми е донесъл това? Това е малкото сиво зайче: Видях малките му лапи в снега! Толкова мило от негова страна!” Тогава то си помисли: ”Толкова е студено, вали сняг, така че овцата сигурно е гладна. Още сега ще отида да и занеса този морков.” Кончето тръгна в галоп към къщата на овцата! Чук-чук! То отвори вратата и ….овцата я нямаше! То остави моркова и си тръгна.
Голямата рунтава овца бе излязла да си потърси нещо за хапване. И накрая тя намери нещо, досещате ли се какво? Червена зелка скрита дълбоко в снега. Тя захрупа от зелката: Хруп-хруп-хруп. Но вече не беше гладна и си отиде в къщи. Там тя забеляза моркова и каза: „Кой ли ми е донесъл това? Това сигурно е малкото конче, видях отпечатък на копитото му в снега!”
„Толкова е студено, вали сняг, така че сърничката сигурно е гладна. Още сега ще отида да и занеса този морков.” Голямата овца забърза в снега, хлъзгав и хрупкащ, по замръзналите полета и през горите. През пътечките към къщата на малката червена сърничка. Чук-чук! Тя отвори вратата и ….сърничката я нямаше! Овцата остави моркова и си тръгна.
Сърничката бе излязла да си потърси нещо за хапване. И накрая тя намери нещо, досещате ли се какво? Сноп замръзнала трева и елхови пъпки. Малката сърничка си похапна от тях и се засити. М-м-м вкусно, вкусно! Тръгна към къщи и забеляза моркова: „Кой ли ми е донесъл това? Това е кафявата овца: Оставила е малко от вълната си. Толкова е студено, вали сняг, така че сивото зайче сигурно е гладно. Още сега ще отида да му занеса този морков и тогава ще се прибера в къщи.” Сърничката прескочи оградата, през плета заподскача през гората. Най-сетне стигна до къщичката на малкото зайче. То спеше. Сърничката отвори вратата много тихо и остави моркова до леглото. Зайчето се събуди. Тя му каза: „Колко е студено, вали толкова много сняг, сигурно нямаш нищо за ядене! Донесох ти морков.”
И така, от коня при овцата, от овцата при сърната, морковът се върна при малкото сиво зайче. Ах! Такива добри, добри приятели!

Les Bons Amis - Os Bons Amigos (Portuguese Version)

Neva muito, muito,

os campos estão brancos, tudo branco.
Este coelhinho já não tem mais nada que comer. Nada.
Ele abre a sua porta: «Brr... Faz tanto frio!»

O coelhinho sai para procurar qualquer coisa, qualquer coisa para comer.
E eis que ele encontra, sabem o quê?
Duas cenouras encarnadas, grandes, assim,
que dormitavam na neve.
Croque, croque, croque,
ele come a primeira.
Já não tem mais fome.
Ele pensa então:
« Faz bastante frio,
neva muito,
o meu vizinho cavalinho
tem com certeza fome.
Eu vou levar-lhe a outra cenoura.»
Corre, corre, o coelhinho,
até o cavalinho, seu vizinho.
Toc! Toc!
Ele abre a porta...

Ah! O cavalinho não está cá!

Ele deixa a cenoura e vai-se embora.

Na neve que escorrega e que enregela,
o cavalinho procura qualquer coisa para comer.
E eis que ele encontra,
sabem o quê?
Um grande nabo,
branco e roxo,
que sobressaia debaixo da neve.
Croque, Croque, croque.
Comeu o nabo.
Bom, Bom!
Já não tem fome e regressa a sua casa.
Ele entra em casa,
vê a cenoura,
e diz:
«Quem é que me trouxe a cenoura?
Foi o coelho cinzento:
Eu vi as suas pequenas pegadas na neve!
Como foi simpático este coelhinho cinzento!»
Depois, ele ainda diz:
«Faz bastante frio e neva muito
o carneiro tem certamente fome.
Rápido, vou-lhe levar esta cenoura e regresso.»
Galope! Cavalinho, galope!
hop! hop! hop!
hop! hop! hop!
até à casa do grande carneiro.
Toc! Toc!
Ele abre a porta.

Ah! O carneiro não está cá!

O cavalinho pousa a cenoura e vai-se embora...

O grande carneiro encaracolado
foi procurar qualquer coisa para comer.
E eis que ele encontra,
Sabem o quê?
Uma couve roxa bem escondida debaixo da neve.

Ele come a couve
folha a folha,
croque, croque, croque.
Já não tem fome e regressa a sua casa. O Carneiro entra em sua casa, vê a cenoura e diz:
«Uma cenoura,
Quem me trouxe?
Foi o cavalinho, eu aposto:
Vejo as suas pegadas na neve!»
E o carneiro diz ainda:
«Faz bastante frio,
e neva muito,
o cervo tem certamente fome:
vou levar-lhe a cenoura e regresso.»
O grande carneiro caminha, caminha
em cima da neve que escorrega e enregela,
sobre os prados gelados,
atravessando o bosque,
Até à casa do pequeno cervo ruço.

Toc, toc, abre a porta...

Ah! O cervo não está cá!

Ele deixa a cenoura e vai-se embora.

O cervo foi procurar

qualquer coisa para comer.

Encontrou,

Sabem o quê?

Uma ramada de erva gelada

e os rebentos de um pinheirito.

Come tanto que perde a fome.

Regressa em sua casa,

vê a cenoura

e diz:

« Quem me a trouxe?

O carneiro castanho, creio:

Ele perdeu um pedaço de lã,

ao sair daqui. »

E o cervo diz ainda:

« Faz bastante frio,

neva muito...

o coelhinho cinzento tem certamente fome.

Rápido, rápido,

vou levar-lhe esta cenoura e regresso.»

Salto a salto, o pequeno cervo ruço,

por cima das sebes, por cima dos azevinhos,

no bosque sem folhas,

salta o cervo.

Ele chega, chega finalmente

à porta do coelhinho.

Ao entrar em sua casa, o coelho adormeceu.

O cervo cuidadosamente,

abre a porta

e pousa a cenoura

docemente

perto da cama.

O coelho acorda.

O cervo diz-lhe:

« Faz bastante frio,

neva muito

talvez, não tenhas nada que comer!

Trago-te uma cenoura...»

E foi assim que,

do cavalo ao carneiro,

do carneiro ao cervo,

a cenoura retornou ao coelhinho cinzento.

Ah! Os bons, os bons amigos!

Drawings by Gerda

Les Bons Amis - HEAD SÕBRAD (in Estonian language)

Väljas sajab nii palju lund, et kõik põllud ja aasad on täiesti valged, täiesti valged. Väikesel jänesel pole enam midagi süüa. Mitte midagi. Ta avab ukse. „Brrr...nii külm on!“

Väike jänes läheb välja midagi, ükskõik mida, söögiks otsima. Ja äkki ta leiab ... arvake mille? Kaks oranži porgandit, nii suurt, mis magasid lume all.

Krõmps, krõmps, krõmps. Ta sööb ühe porgandi ära. Ta ei ole enam näljane. Ta ütleb endamisi: „Nii külm on väljas, lund sajab nii palju. See väike hobune, mu naaber, on kindlasti näljane. Ma viin teise porgandi temale.“

Väike jänes jookseb, jookseb väikese hobuse, oma naabri, koju.
Kopp, kopp! Väike jänes avab ukse ... Ahh! Väike hobune polegi seal! Väike jänes jätab porgandi laua peale ... ja lahkub.

Paksus lumes aga otsib väike hobune midagi süüa. Ja äkki leiab ... arvake mille? Suure peedi, mis lume alla väikse künka moodustanud oli. Krõmps, krõmps, krõmps. Väike hobune sööb peedi ära. Hea, hea! Ta ei ole enam näljane ja naaseb oma koju.

Ta jõuab koju, näeb porgandit ja ütleb: „Kes tõi mulle selle? See oli kindlasti väike hall jänes, ma nägin ta väikseid käpajälgi lumes. See väike hall jänes on nii tore!“ Siis ütleb hobune endamisi: „Nii külm on välja, lund sajab nii palju. Lambal on kõht kindlasti väga tühi! Ma viin selle porgandi kohe talle ja tulen siis koju tagasi!“

Väike hobune kappab! Koppadi, koppadi, koppadi, koppadi! Suure lamba koduni.

Kopp, kopp! Väike hobune avab ukse. Ahh! Lammas polegi seal! Väike hobune paneb porgandi pingi peale ja lahkub.

Suur lokkis lammas oli läinud süüa otsima. Ja äkki ta leiab ... arvake mille? Punase kapsa, mis sügaval lume all peidus oli. Ta sööb leht lehe haaval kapsa ära, krõmps, krõmps, krõmps. Ta pole enam näljane ja läheb tagasi koju.

Lammas jõuab koju, näeb porgandit ja ütleb: „Porgand, kes tõi mulle selle? See oli kindlasti väike hobune, ma nägin ta kabjajälgi lumes!“ Ning lammas ütleb veel: „Nii külm on väljas, lund sajab nii palju, hirvel on kindlasti nälg! Ma viin porgandi talle ja tulen siis koju tagasi.“

Suur lammas jookseb lumes, üle jäätunud väljade ja läbi metsa.

Terve tee väikse punase hirve koduni. Kopp, kopp, kopp! Lammas avab ukse ... Ahh! Hirv ei olegi seal! Hirv oli läinud süüa otsima. Lammas jätab porgandi tooli peale ja lahkub.

Hirv on läinud midagi süüa otsima. Ja ta leidis ... arvake mille? Väikse tuti külmunud rohtu ja männivõrseid. Ta sööb neid nii palju ja tal pole enam kõht tühi.

Ta läheb koju tagasi, näeb porgandit ja ütleb: „Kes küll tõi mulle selle porgandi? Pruun lammas, ma arvan, ta jättis väheke villa maha, kui ta lahkus.“ Ja hirv ütleb: „Nii külm on väljas, lund sajab nii palju, väiksel jänesel on kindlasti nälg! Ma viin talle selle porgandi ja tulen siis koju tagasi.“

Väike punane hirv hüppab, hüppab, üle hekkide ja kraavide lehtedeta metsas. Ta jõuab kohale väikese jänese maja juurde.

Kui väike jänes koju jõudis, jäi ta kohe magama. Hirv avab väga vaikselt ukse ja asetab porgandi, väga vaikselt, voodi kõrvale maha. Selle peale jänes ärkab ülesse. Hirv ütleb talle: „Nii külm on väljas, lund sajab nii palju, võibolla ei ole sul midagi süüa! Ma tõin sulle porgandi!“

Ja nii jõudiski hobuselt lambale, lambalt hirvele, porgand väikese halli jäneseni tagasi. Ahh! Nii, nii head sõbrad!

The english version of the "LES BONS AMIS", "The good friends"

"It's snowing so much that the fields are completely white, completely white.

The little rabbit has nothing left to eat. Nothing.

He opens the door.

"Brrr!!!.... How cold it is!"

The little rabbit goes looking for something, anything to eat.

And suddenly he finds ... guess what?

Two orange carrots, this big, that were sleeping under the snow.

Munch, munch, munch. He eats one of them.

He isn't hungry anymore.

He says to himself:

"It's so cold, it's snowing so much, that the little horse, my neighbor, must surely be hungry. I'm going to take the other carrot to his house."

The little rabbit runs, runs to the home of the little horse, his neighbor.

Knock! Knock!

The little rabbit opens the door...

Ah! The little horse isn't there!!

The little rabbit leaves the carrot ... and departs.

In the snow that slides and cracks the little horse is looking for something to eat. And suddenly he finds ... guess what?

A big beet, white and purple, that formed a little bump under the snow.

Munch, munch, munch. The little horse eats the beet.

Good, good! He isn't hungry anymore, and he returns to his house.

He returns home, sees the carrot, and says:

"Who brought me that? It's the little grey rabbit: I saw his little pawprints in the snow! That little grey rabbit is so nice!"

Then he says to himself:

"It's so cold, it's snowing so much, that the sheep must surely be hungry. I'm going to take him this carrot right away and then come back home."

The little horse gallops! Clop! Clop! Clop! Clop! Clop! Clop! To the big sheep's house.

Knock! Knock!

The little horse opens the door.

Ah! The sheep isn't there!

The little horse sets the carrot down and leaves.

The big curly sheep had gone to look for something to eat. And suddenly he finds ... guess what?

A red cabbage hidden deep in the snow.

He eats the cabbage leaf by leaf, munch, munch, munch.

He's not hungry anymore and he returns to his house.

The sheep enters his home, sees the carrot and says:

"A carrot, who brought me that? It's the little horse, I bet: I see his hoofprints in the snow!"

And the sheep also says:

"It's so cold, it's snowing so much, the deer must surely be hungry: I'll take him the carrot and then come back home."

The big sheep trots, trots on the snow, which is slippery and crackly, on the frozen fields through the woods.

All the way to the house of the little red deer.

Knock, knock, the sheep opens the door...

Ah! The deer isn't there!

The sheep leaves the carrot and departs.

The deer had gone to look for something to eat. He had found ... guess what? A tuft of frozen grass and the buds on a little pine tree.

He eats so much of that that he isn't hungry anymore.

He goes back home, sees the carrot and says:

"Who brought me that? The brown sheep, I think: he left a bit of wool behind as he left here."

And the deer also says:

"It's so cold, it's snowing so much, the grey rabbit must surely be hungry. I'm going to take him this carrot right away and then I'll come back home."

The little red deer jumps, jumps, over the hedges, over the holly, in the leafless woods.

He arrives, he finally arrives at the door of the little rabbit.

When he returned home, the little grey rabbit had fallen asleep.

The deer opens the door very quietly and sets down the carrot, very quietly, next to the bed.

The rabbit wakes up.

The deer says to him:

"It's so cold, it's snowing so much, perhaps you have nothing to eat! I brought you a carrot."

And so it was that, from the horse to the sheep, from the sheep to the deer, the carrot returned to the little grey rabbit.

Ah! Such good, good friends!